Свети Онуфрий Габровски

Кратко животоописание

Житие на св. Онуфрий Габровски

Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско училище, гдето добре се учел. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага грабвали далия такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир "Св. Богородица", гдето до наши дни се запазило предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.

Той се повдизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Навярно поради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под ръководството на по-опитни старци ще положи достатъчно покаяние и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.

Но - както говорят светите отци на Църквата - колкото повече расте християнинът в добродетелите, толкова по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му изглеждат големи. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели силно впечатление думите на Спасителя Христа: "Всеки, който ме признае пред човеците, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен" (Мат. 10:32-33). А от житията на светците особено дълбоко го затрогвал примерът на св.мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, докато тя съвсем изгоряла, но не изпуснал тамяна върху жертвеника, за да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревност, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий извършили своя мъченически подвиг. Тогава Манасий тайно напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба - да подготви и него за такъв мъченически подвиг.

В продължение на четири месеца той се подвизавал усилено под ръководството на този старец. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му настроение извиквало от очите му потоци сълзи. За тези четири месеца подготовка той изял два килограма и половина сушено грозде, а в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама хляб и пиел вода с мярка. След като по такъв начин старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия спътник, стареца Григорий, когото изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този подвиг.

На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък - деня на Христовите страдания - се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие и страдание на свети преподобномъченик Онуфрий Габровски

Божественият Онуфрий е роден в село Габрово на Великотърновска епархия в 1786 година от християнски родители. Баща му се именуваше Дечо, после в монашеска ангелска схима Даниил, а майка му - Анна. Бяха богати и бележити в селото. Родиха си този син и го нарекоха в светото Кръщение Матей. Когато стигна във възраст за наука, го заведоха в училище и се учеше на българско писмо. На седемнадесет или осемнадесет години се случи, че родителите му го биха и той, оскърбен, каза дума пред присъстващи турци, че ще се потурчи. Родителите му не искаха турците да го грабнат по насилствен начин и той си остана и по-нататък християнин, както и по-рано: не направи открито изповядане на мохамеданската вяра и не получи обрезание.

Но когато стигна в съвършената си възраст и разсъди върху светските дела, напусна родния си край, дойде в Света Гора и остана в манастира Хилендар, където прекара доста години и където го намериха достоен и го ръкоположиха за иеродякон. Дали изповяда, че е направил такова признание на мохамеданската вяра, но духовникът не намерил това като препятствие за ръкоположение, понеже не получил обрязване, а само с празна дума заявил, че ще стане турчин? От Матей в монашеството го преименуваха Манасий. И понеже според божествените отци, колкото човек преуспява в добродетелта, толкова повече се смирява и най-малките си прегрешения ги смята за големи и се кае за тях, така и блаженият Манасий, преуспявайки в добродетелта и изследвайки деянията от началото на своя живот, считаше това за голямо свое падение, макар и да се беше отрекъл само словом; а и постоянно имаше на ум мъченичеството на добропобедния мъченик Варлаам, който държал разпалена жар, положена с тамян от мъчителя на неговата длан, докато изгоряла дланта му, за да не захвърли тамяна върху жертвеника и да не се помисли, че прекадил тамян на идолите - това си мислеше, и най-вече думите на Господа Спасителя Христа: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен". Поради всичко това имаше непрестанен и всегдашен страх, че никога няма да принесе достатъчни плодове на покаяние поради онова момчешко отричане и че Христос ще се отрече от него пред лицето на небесния Отец.

Затова се подвизаваше, за да умилостиви Бога и да му прости греха на отричането, но мислите му никога не се успокоиха. Което в началото беше страх, после се превърна в любов и голямо желание да изповяда Христа пред човеците и да получи мъченическа смърт - любов, която растеше все повече и повече. Но понеже се боеше от човешката немощ, молеше се на Спасителя, ако е Негова воля блага, угодна и съвършен, да утвърди в него тази мисъл и да укрепи желанието му със Своята божествена благодат и да му даде сила да Го изповяда като съвършен Бог, Творец на всичко видимо и невидимо пред враговете на Неговата вяра! Блаженият той всякога това желаеше и това си представяше. Но понеже според Соломон „нетвърди са помислите на смъртните, погрешни са нашите помисли", затова откри своето намерение и потърси духовен съвет, какъвто и получи. Според този съвет той трябваше добре да помисли и да не се впуска на такъв страшен подвиг безразсъдно. Божият човек послуша този съвет и се подвизаваше в постнически подвизи. Но когато преподобномъченик Игнатий Старозагорски завърши своето мъченичество, още повече пламна сърцето му и възрасна любовта му, както и мъченичеството на преподобномъченик Евтимий Пелопонески преди това го възпламени. Но това, което още повече разпали в него светлия пламък на любовта към Христа и към мъченическата смърт за Него, беше третото мъченичество - на преподобномъченик Акакий Сярски - и повече не можеше да търпи.

Но този благословен мъж проявяваше голяма мъдрост. Без да разгласява на другите своето намерение, отиде в свещения скит "Свети Иоан Предтеча" при многоуважавания духовник и най-опитен в този род неща и му откри всичкото своето желание. Защото той беше наставникът, който подготви и другите трима преподобномъченици ­ Евтимий, Игнатий и Акакий. Именно този духовник Никифор той моли горещо да го приеме в своето манастирче, за да го подготви, както другите трима. Духовникът му каза: "Приемам те, обаче първо ­ никой друг от външните да не знае; и второ ­ ние трябва да направим такъв опит и подготовка, че преди мъченичеството да се подвизаваш така, като че ли си вече всред мъченическите страдания. Ако си съгласен, тогава приемам те". Блаженият с радост отговори: "Съгласен. съм!" И така отиде в килията си, мъдро разпредели вещите си, колкото пари имаше раздаде милостиня, даде достатъчно пари и на манастира, в който беше плътският му баща монах Даниил, за неговото препитание. Направи така, като че ли заминава на поклонение по светите места на Иерусалим, и си взе прошка от всички и от самия си баща, и отиде при поменатия духовник според уговореното. А той го прие и го постави в отделен дом, като му даде заповеди как да прекарва времето си, как да се подвизава и как самичък да се моли на Бога. Определи и един брат, който да има грижата за него. И му заповяда да не разговаря и да не се среща с никого.

И така блаженият се заключи в онова поприще и започна духовните си подвизи. В началото пости четиридесет дни, кога през три дни веднъж, кога през два, и ядеше хляб до петдесет грама, пиеше малко вода и нищо друго. Варена храна за всичкото време на своята подготовка не вкуси, освен в събота и неделя. Правеше поклони с коленичене четири хиляди в денонощието или не по-малко от три хиляди и петстотин, а поклони до пояс - безброй. Молитвата беше непрестанно на устата му и в ума му. Очите му бяха два непресъхващи извора на сълзи. Бденията му бяха всегдашни. Голямото му ядене и утешение бяха сухоежбината и малояденето. За всичките четири месеца изяде две оки сушено грозде. Както казахме, четиридесет дни прекара в тридневен и двудневен пост. Затова и тялото му се изнури и в него вече не остана сила за телесни трудове. Духовното разсъждение на стареца измерваше многодневния му пост, той във всичко му беше послушен.

Така, в продължение на четири месеца, той биде изкусен в подвизи като злато в огън, и тогава се разпали в него пламъкът на Христовата любов и жела

12:04 PM - Jan. 3, 2010

Ще се разместят ли пластовете след паузат

11:35 PM - Oct. 16, 2009

бе

11:54 PM - Aug. 22, 2009

Шампионска лига - победителите в групите

12:07 AM - Sep. 1, 2008

Малко прогнози за мачовете в А група утре

11:42 PM - Aug. 29, 2008